Рискове при даване на заеми

Даването на пари в заем от правна гледна точка представлява договор. Лице, наречено Заемодател предоставя в собственост пари (или други вещи) на лице – Заемател, който се задължава да ги върне. При уговорен срок за връщане на сумата, Заемателят е длъжен да изпълни това задължение без подканване. Безсрочният заемен договор изисква задължителна покана за връщане, чиято цел е да направи вземането изискуемо.

Договорът за заем е неформален. Обличането му в писмена форма не е задължителен и не е елемент от неговата действителност. От практически съображения е желателно договорът да се сключи в писмена форма с цел доказване на неговото съществуване.

Ако предоставената в заем сума е до 1000 лева, наличието на заемни отношения могат да се доказват със свидетели, които са присъствали на нейното предоставяне. Така може да се доказва и при връщане на заема.

Ако заемът е над 1000 лева, договор в писмена форма е задължителен с цел доказване в съда при некоректност на Заемателя. В договора задължително се вписват индивидуалните данни на двете страни, размера на сумата, срока за връщане, лихва, ако има такава договорка. И накрая задължително двата подписа – на Заемодателя и на Заемателя. Ако договорът е на повече страници, не е излишно подписване на всяка една. Ако страните желаят подписите могат да бъдат нотариално заверени. При положение, че парите не се върнат в срок, нотариално завереният договор може да послужи за директно снабдяване на Заемодателя с изпълнителен лист и бързо пристъпване към принудително изпълнение на договора (даже и с имуществото на длъжника).

Ако няма нотариална заверка се прдприема съдебно производство с доказване, което оскъпява и забавя процедурата.

При по-големи заеми задължително е сключването на договора да се съпътства от обезпечения за неговото принудително изпълнение, както е при договорите за ипотека или залог.

ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ

При дължима сума до 10 000 лв, жалбата се подава до Районния съд, а над нея – до Окръжния съд.




{START_COUNTER}